Култът Русия, свобода, мъжественост и женственост. Нещо за националната идея.

Тим Кърби. Бидейки чужденец, аз често си мисля, че все пак, вероятно преминавам определена черта, когато пиша нещо. Съществува граница между това, което могат да кажат хората за тази страна, в която са родени и израстнали, и това, което «чайници» могат да кажат за нея. Мисля, преодолявал съм тази бариера вече няколко пъти, и нижеизложената статия (или статии; засега не си представям колко ще напиша), вероятно е още една стъпка зад тази граница. В последно време все по-често ми се иска да говоря за новата идеология в Русия.

Следва ли чужденец да пише за идеология на тази страна, в която той е дошъл? Не, не следва. Но, както казват в Америка, «fuck it» (все едно ще го направя, в този контекст). Аз просто виждам, че имам какво да кажа. Колкото по-открит и честен бъда с вас, толкова по-добре, затова възнамерявам да изложа всички мои мисли относно това, каква би могла да бъде новата руска идеология/национална идея. Даже ОНФ (Общеруски народен фронт -  коалиция обществено-политически организации, създадена май 2011 г) иска от обществото мнения по повод нова национална идея, а идеологията активно се обсъжда в СМИ.

Тим Кърби - истински руски американец.

Освен това, макар мнозина руски мислители радикално променят моят мироглед, аз забелязах че те не много добре се справят с детайлната проработка на идеи и мисли, и освен това съвсем не умеят да ги популяризират. (Тази програма е отличен пример: в студио се намират няколко дълбоко уважаеми от мен хора, но практически нито една конкретна идея не бе изказана). Помните ли, аз съм от Щатите! Ние создадохме Model-T, McDonald’s и Twitter; ние умеем и да съкращаваме, и да представяме всичко за масите, така че чувствам свой дълг да кажа някой неща по този проблем.

Предупреждавам: това НЕ е самата идеология, а само съображения по темата. Всъщност един от ключевите фактори на идеологията — тя трябва да се свежда до множество къси лозунги, които лесно се запоминят простият народ. Много е важно някой зает Олег Обикновенов, когото може да срещнете на улицата, да разбере тези лозунги и да ги претворява в живота. И да… моля, не забравяйте, че аз интерпретирам множество руски изрази далеч в по-тесен смисъл, отколкото това правят кореняците.

Освен това, думата «култ», която често ще се среща в текста е метафора. Аз никога не бих поддържал създаване на култа в прекия смиъсл на думата, както това направи революционна Франция.

Нова идеология №1 — Русия е сакрална (изработвайки култ към Русия)

Макар компютърът и да ми казва, че изразът «На небто е Бог, на земята - Русия» е популярно в Сърбия, аз съм го чувал от много руси. И то трябва да стане ключова идея за новата идеология. Вместо това сам да се опитвам да обясня защо смятам така, аз ще дам думата на Достоевски, у него ще се получи по-добре:

«Без висша идея не може да съществува ни човек, ни нация. А висшата идея на земята е само една, и именно — идеята за безсмъртие на душата човеческа, ибо всички останали «висши» идеи  на живота, с които може да бъде жив човек, единствено от едната нея произтичат».

Достоевски е абсолютно прав. Вярата във висша сила, в нещо по-значително, от нашата тленност е необходима за създаване на силно общество. Както вече писах по-рано, съвременният култ на единоличника, който така активно се внушава от либералната пропаганда, бе и е изключително разрушителен за Русия. Идеята за това, че може да се построи общество от единоличници, живеещи само себе си ради, като малки богове в своите собствени светове, е безумна и трябва да бъде изхвърлена в контейнера за боклук.

Съществува ли Бог или не — религията съществува. И нашата задача е да направим така, че хората да се отнасят към Русия в същия дух, както и към Бога. Сега ще обясня, какво имам превид. Ако православният вижда съвсем запусната във всеки смисъл църква в своя район, то той не губи вяра в Бога, той преполага, че това конкретно място не е достойно за Господа. В същото време, когато днес ние виждаме уродските постройки от 90-те, казваме: «Русия е в г*но», а съвсем не «тези здания позорят величието на Русия» или «недостатъчно са хубави за велика Русия» (и трябва да бъдат престроени).

Когато имам или свещенник се държи по неподобаващ начин, и се разгаря скандал, вярващите не се разочароват във величието на Господа. Те казват само: «тези люде не са истински христиани/мюсулмани». Но днес по някаква причина подлеците от правителството успяват да очернят и опорочат самата Русия.

Нужно ни е приближим Русия към този непогрешим еталон, да и върнем свещенността. Достоевски също така бе прав, говорейки за потребността от висша сила и идеята за безсмъртие на душата. Какво пък, нима Русия не се явява висша сила? Ако признаем, че Русия е далеч по-голяма от нас самите (а аз казвам това на всеки чужденец, когото срещам), то сама по себе си ще си отиде мисълта, че всеки от нас е властелин на своя собствена микро-вселена, където можем да творим каквото ни е угодно. А нима Русия не е безсмъртна? За вас това може да се стори странно, но на мен ми харесва да се осъзнавам част от тази Русия, където моите славянски предци са живели от началото на времената, където живея аз, и където моите потомци ще се бият за по-добро бъдеще на своите потомци. В определен смисъл Русия може да даде чувство за безсмъртие, защото всеки от нас може да стане малка част от велика, несвършваща история. Русия също така ни налага и бремето на миналото. Колцина е трябвало да проливат кръв, умират и страдат за Русия, така че всички ние се раждаме с дълг пред нея. Съвсем в духа на христианската вяра, която гласи, че смъртта на Христа на кръста за греховете на човечеството е възложила на всеки от нас велик дълг, който ще е трудно да се плати, но е нужно да се опитваме да го направим.

Не всички в Русия вярват в Бога, я самият много скептически се отнасям към възможността за съществуването на Бог, но и руските атеисти-коммунисти, и православните националисти, бъдейки патриоти, осъзнават, че «Русь» сама по себе си е висша сила и трябва да се почита като свещенна. Оттук следва, че ако има нещо свещенно, то има и богохулство. И сега смятам за важно да поговоря за него.

Определени люде ще се опитат да паразитират на свещенността на Русия, някои други ще кажат, че това е ерес или ще завият че в Русия са лоши пътищата. Съществува голям риск от невярно разбиране, в резултат на което ще се появи идея за «етническа» святост. Трябва да е ясно, че само безсмъртна Русия вкупом със земята и народът са свещенни като единно цяло. Но да обърна внимание: смъртните членове на известната партия с мечок на логото не са свещени, както и техните проекти. Боя се, че сред нас ще се намерят тези, които няма да разберат този очевиден нюанс.

Ще добавя: ние сме длъжни да помним отличието между критиката (нужно е да разширяваме пътната мрежа в страната) и оскърблението (по дяволите рашка! тъпите алкохолици не могат даже да направят дяволския път нормално).

Новата идеология №2 — не е за експорт

Предишните идеологии и религии винаги са се обяявявали за единствено правилни, за единствено възможен път. И това даваше оправдание на тези вярващи и идеологизирани хора, които вървяха по земното кълбо и убиваха когото им скимне, за да им «помогнат». «Няма значение, колко много хора ще умрат, докато ние им носим демокрация/нашият бог/капитализъм/каквото и да е; това се прави в името на голямото добро» — подобни слова твърде често са се произнасяли на протежение цялата човешка история.

Този феномен се нарича «универсализъм», и той не трябва да присъства в новата руска идеология. Ключова разлика между новата идеология/национална идя/политическа теория, създавана днес, и тези, които са останали в миналото — нужно е да се счита нейната вътрешна ориентираност: тя е длъжна да работи само за Русия/Евразия. Една от съставящите дискусията за мултиполярността на света е популярният тезис, чв различните цивилизации следва да избират свой собствен път на развитие, а съвсем не да се подстройват в западният либерализъм под прицелът на «Томахоук». Накратко казано, всяка идея, която се роди в недрата на Евразийският съюз, ще подхожда само за него и никога няма да работи някъде другаде, и освен това, ще предизвика ненавист у тези, комуто се опитат да я наложат със сила.

Нова идеология №3 — отказ от либерализма и с какво да се запълни пустотата. «Свободата да правиш»

Либерализъмът — като идея за общество, построено около индивида и неговите права, индивида, освободен от всички рамки, включая традиции, религии и даже пол — трябва да бъде отхвърлен, понеже той е съвершенно чужд на Русия и се е показал изключително разрушителен за нейното общество.

«Liberty» (свободата от) — тази независимост от всички рамки, на която се базира либералната утопия се трактува от множество хора по-умни от мен като нещо пагубно за Русия. Александър Дугин обяснява, че русите разбират свободата кати «свобода ЗА» или «свобода да ПРАВИШ».

Виждаме наоколо си, че когато снемаме всички забрани и даваме на руския народ възможност да създаде общество от индивидуалисти, нищо хубаво не излиза. Може да ви се стори, че на Запад такава тактика би сработила, но в Русия точно не реботи. У русите либералната свобода се превръща в свобода от наследство и цели, а на такова основание не се строи общество на благоденствие — то, напротив, вехне и гасне заради безсмисленността на съществуването си.

Идеята за това, че индивидуалистите, живеещи и работещи само ради себе си, могат по някакъв начин да създадат силно общество е безумна; нейното време е изтекло.

А идеята «свобода за» и «свободата да правиш» звучат интересно, но как тя работи(идеята)?

Правителството вместо това просто да «бъде наблизо», създавайки благоприятна обстановка за икономическо процъвтяване на индивидуалистите, е длъжно и просто задължено да създава цели за обществото, и то има права и средства за достижение на тези цели; в отговор обществото, масите са длъжни да имат възможност да поддържат или отхвърлят тези макро-задачи посредством референдум.

Виждате ли, народът, масите, те всъщност и ще носят (и не веднаж са носили) бремето на въплъщение на идеите на своите лидери в живота, така че те трябва да имат възможност да вземат участие в създаване на такива идеи.

Ако Русия е длъжна да създаде мащабен или даже грандиозен проект, който ще се предвижва от правителството, то такъв проект трябва да има щамп за потвърждение от народа, за да получи легитимност. Когато е известно, че 80% население е гласувало и избрало от три до пет обществени цели за определено време (човек не може да отделя внимание наведнаж на много въпроси; затова на избор трябва да има само няколко основни обществени цели за веднаж), то народът, изпълняващ проекта, ще бъде мотивиран в голяма степен и, освен това, ще чувства неговата законност. Един от пропуските на съветската епоха бе практиката на диктовка на партията на своите «петилетки» без получаване на разбираема обратна връзка или одобрение отдолу.

(И отново: аз просто искам да изложа своите мисли по повод идеологията, подробна разработка на това, как «свободата да правиш» би могла да работи на практика е много трудоемка задача. Но лично аз съм съгласен да поработя).

Либерализмът дава права само на индивидуума, и в по-малка степен от края на 70-те — също и американските корпорации. Ако отнемем всички права от корпораците и ги предадем на обществото, то играта ще тръгне другояче. В либерализма никой не може да каже «не» на Макдоналдс, отварящ ресторант, за да изтласка местните бизнесмени. Те всички имат право на частна собственост и могат да отворят свои ресторанти, ако им стигат средства. Но ако обществото има право, то хората просто биха казали: «не искаме вашата противна храна и вашето присъствие в нашата страна». Съществуват условия, когато индивидуалните права трябва да бъдат принизени, защото те се използват за утвърждаване на различни родове абсурд, експлуатация и най-силно неравенство.

Либерализмът — това е не само системен или структурен проблем в Русия, но също така и социален. Ако Путин се облече в проста рубаха и отиде на работа, той би бил осмян, при това както у дома, така и зад граница. Много е важно да се отбележи: руските традиции се разбират като абсурд в Русия! Как може да се говори за велика нация, когато своята собствена культура се оценява като изостанала и нищожна? Погледайте руска телевизия и СМИ, които добре се финансират от правителството, — нищо руско у тях няма, те представляват жалки копия на жалката съвременна западна «медия»; те налагат в обществото разрушителният вирус на либерализма: потребителство, наглост, гордост, самовлюбенност.

Нова идеология №4 — неприятие на Запада (и мъничко - одобрение)

«Мы призваны творить своё и по-своему, русское по-русски».

И. А. Ильин

Когато бях на Селигер това лято, видях там изображения на успешни хора, които са посещавали форумът и по-рани. всеки «успешен» гост на фото бе облечен в сако с вратовръзка и работеше в нещо като офис. На мен това ми се стори много оскърбително. Откъде-накъде на форум за Русия ние трябва да оценяваме успеха по западни критерии «сако/вратовръзка, големи пари в офиса»?! Защо жена с четири деца не се счита успешна? Защо водопроводчик, който добре работи и честно се отнася к своите клиенти, не се счита успешен? Всичко това защото Русия още не се е отказала от Запада и неговите ценности.

За да предпазя очите ви от прочитане на няколко страници от моето яростно негодувание по този повод, ще кажа само, че от както Петър Първи заяви на русите, че те изотстават от европейците, Русия така и не можа да се избави от предразсъдъка, като че ли Западна Европа е за нея универсален еталон. Новата национална идея трябва да отхвърли западната култура в същата степен, в която Петър я насаждаше. Неприятието трябва да излезе зас рамките на риториката, да очисти всички сфери на обществото — от самото правителство и до храната, която ядем. Вишеизложеното изказване на Илин — ТОВА Е ПРЯКО РЪКОВОДСТВО ЗА ДЕЙСТВИЕ.

Мы никогда не будем умны чужим умом и славны чужою славою…

Н. М. Карамзин

Говорил съм безкрайно количество пъти както на руски, така и на английски, че до тогава, докато Россия се опитва да копира Запад, копието ще се получава лайнено. Изказването на Карамзин блестящо разкрива моята теза. Ако гледаме на Русия през очите на хора, които я ненавиждат и с вътрешностите, и умът, то как можем да видим в нея нещо хубаво? Статусът на Запад като пример за подражание е загубил своята репутация и трябва да бъде забравен.

Неотдавна бях в телевизионно предаване, на което в самия край един образован руски човек, който се показа като патриот на протежение на цялото предаване, възкликна: «Ах, ако можехме да живеем в НОРМАЛНА страна!». Това руско самоунижение седи много дълбоко и поразява даже патриотите. Тази зараза трябва да се премахне.

«Что русскому хорошо, то немцу — смерть» (и понякога наобратно!)

Тази пословица е невероятно важна. Защо? Защото руските патриоти се скланят към това, да разглеждат Запад като един голям гей-парад на педофили и бездушни потребители, жалки свине. Аз с години говорех, че русите трябва да си върнат гордостта, а в тази пословица можем да видим способ: да се възвеличива това, което има у Русия, и което няма у Европа. Русия — това е нещо естествено и първозданно, докато Западът е изцяло фалшив и пластмасов; искренността на усмивката на руското лице е по-добра от сто фалшиви западни усмивки. Нам също отчетливо е видно от опита на 90-те години, че неудержимият либерализъм и западни тенденции не работят в Русия и са много по губителни за нея, отколкото даже водката.

Тази мисъл (русите вървят по трудни пътища, защото самите са по-корави) трябва да се разпространява чрез интернет и да израсте в мощно течение. Ако изглежда невъзможно да се отхвърлят и забравят стотици години преклонение пред Запад за едно поколение, то като минимум можем да погледнем на примерите от други култури.

Арабите ползват телефони Nokia, возят се на BMW, но при това могат да носят етнически дрехи, а тези западни устройства и автомобили не ги превят по-малко араби или мюсулмани. Да погледнем по-близо: нашите другари-съседи Казахстан и Киргизия могат да носят руско-европейски костюми с шапка такия или калпак без най-малко стеснение. Защо русите не могат да имат Айфони, но при това да не се чувстват по-ниско от Запада?

Искам да съм кратък, но ще добавя още веднаж. На най-дълбоко культурно ниво, от телевизията и маниерът на обличане и до това, как пишем СМС-съобщения — навсякъде трябва да има силно отхвърляне на Запада и таз мерзка част от руският елит, която се прекланя пред Западът и заявява, че няма друг път, освен западният образец за Русия. Това отрицание е ключова максима и, възможно, НАЙ–ВАЖНАТА СЪСТАВНА на новата национална идея.

Невъзможно ще е да се отхвърли Запад без мощна културна кампания, по мащаби такава громадна и още по-ефективна, нежели съветската пропаганда в сталинският период. Изменение (или изцеление) менталността на народа е трудна работа, но по парадоксален начин, едва забележимо, тя протича постоянно. Невъзможно ще е да се сломи доминирането на западната култура без предложение на алтернатива, не може просто да се забрани нещо западно, не предлагайки нищо в замяна. Всъщност, забраната на нещо не работи, затова пък работи предложената алтернатива. Отхвърлянето на статус-кво, скучната либерална поп-культура иска взрив на нови идей и нови алтернативи в медията с въвличане на останалите хора, които ще довършат делото.

Ако кажем «не» на  MTV-културата, която, като вирус, е поразила Русия, то такава стъпка ще създаде вакуум, който ще се запълни с нови идеи. Отхвърлянето на Запад като национална идея означава, че ще ни се наложи да създадем ново поколение филми, телешоу, книги, видеоигри и всички форми на развлечения. По дяволите, а защо и да не измислим «руски футбол»?

Някои казват, че Русия няма свои собствени идеи, и затова не можем да се откажм от Запада. Но аз мисля, че недостатък на идеи има точно по тази причина, че ние не сме се отказали от Запада. Не може да измислиш нещо ново, когато просто следваш по западният път, твоите СМИ са напълнени с теми, които следват западен образец. Това културно неприятие на Запада и абсолютно, пълно признание на Евразия не като Запад или Изток, а в качество на особена, неповторима общност са длъжни да станат част от националната идея.

«Придержи коней!» («Hold your horses!»)

Известна американска поговорка

Но да се отрича всяка дреболия, произхождаща от либерализма или Запада, би било глупаво. Има неща, които си струва да запазим. В света «до либерализма» ти би могъл да бъдеш обвинен в престъпления по слухове и сплетни на съседите, които ти даже не си и виждал, или теб биха могли да убият по волята на някакъв крал, който е бил роден, за да стане крал, и никога не е работил в живота си, докато ти не си се изправял в полето до самата смърт. Либерализмът е възникнал по определена причин, и да се изхвърлят всички негови аспекти би означавало да се изхвърлят полезните моменти, такива като честен и независим съд. Културното отхвърляне трябва да бъде силно, но определени законодателни елементи и права може да се допускат, например, правото да се пази мълчание (закрепено в петата поправка на конституцията на САЩ). Ако се отказваме от това право, то правителството ще има възможност (теоретично) да изтезава до получаване на желателните думи от жертвата. Не си струва да вървим по този път.

Нова Идеология №5 — създаване на култ на мъжественост, женственост и героя

Бойците не раждат такива. В характерът е заложена предразположеност, но, мисля, че все пак боец се става.

Ф. Емельяненко

В Русия, и особено в Рунет, можем да наблюдаваме шок и ужас, които изпитват хората по отношение към безполовия и транссексуален Евросъюз, където малки деца държат изкуственни пениси на някакви занятия по секс-възпитание, където висшият съд на Швеция е защитил правото на един престарял мъж да мастурбира на публично място. И всичко това пробужда въм мнозина гордост за своя живот «от противното» — просто защото у нас такова няма. Предполагам, в този смъсъл мнозина чувстват настоящо превъзходство над Европа (за пръв път след развала на Съюза).

Колкото повече Русия отхвърля това, което се отнася към «Содом», толкова по-добре ще бъде за нея самата. Русия е длъжна не просто да говорит «Фуу, това е лошо» за Европа, но и да усилва акцента на гендерните роли. Можем да се гордеем вече с факта, че не живеем в бесполова Европа, но и в Русия има множество проблеми с гендера.

Говорил съм с множество хора, и дойдох до извода, че ние, мъжете, живеещи в Русия, сме загубили солидна доза характер. Колко много разводи има, свързани с това, че мъжът просто си седи в къщи и стреля в компютърни игри, или въобще се е женил само заради квартирата на жена си, и така нататък. Мисля че в съвременният свят, макар да имаме гендерни различия в Русия, ролите трябва да бъдат по-строги и ясно определени. С търпение към слабите мъже в държавата не трябва да се занимаваме.

Доколкото Европа вижда бъдещето трансгендерно, ние сме длъжни да възродим култът на мъжественост и женственост в Русия, нужно ни е бъдеще с точни полови роли, които, обаче, ще се вписват в съвременната обстановка. Не можем да се надяваме на поява на нови руски герои, докато сами играем само в компютърни игри (макар в тях е толкова приятно да се играе) или като малки деца искаме автомобил с подгрев на седалките, защото козуначетата ни могат да позамръзнат. Също така не сме в правото да очакваме крепки семейства, докато мъжете се ленят и правят каквото им хрумне или се държат в съответствие с най-лошите стереотипи.

Независимо от това, че всички мислим за свободата, на хората е нужна структура и строги роли на половете. Нужно ни е да ги върнем, но само в духа на 21 век. Някой, четейки тези редове, вероятно ще заяви, че в тях се крие тайна жажда да поробим жените, макар всъщност всичко е точно обратното. На жените в западният свят се внушаваше дълго време, че те не са длъжни да се опират на мъжете, а да станат сами мъже. Така че в цяло там жените са длъжни да работят цял живот, без поддржъка от страна на мъжете и при това още и да раждат деца. А още се удивляваме, защо има такава ниска раждаемост в Европа! Тази същност на феминизма не дава на жената избор, но отнема у нея възможността да бъде майка, да прояви пределната форма на женственост.

Към темата за феминизма: защо феминистките на запад не защитават правата на жените да станат майки? Защо това е абсурд, ако девойката иска да стане професионална майка и жена? Защо това е лошо, и защо в новата национална идея ние да не дадем на жените свободата да бъдат професионални майки?

Аз се извинявам, ако това изглежда патосно, но считам, че моята теза относно усилването на гендера ще доведе до светло бъдеще и трябва да стане част от националната идея.

Накрая, очевидно е, че героизмът е важна съставна от Русия и героическите фигури с техните думи и подвизи, като пример нам, са длъжни също да станат част от новата национална идея.

Превел от английски Ильин Игорь, студент от историческия факултет на МГУ.

Синопсис на националната идея

1. Русия е сакрална;
2. Замяна на «свободата от» на «свободата за»;
3. Руската национална идея — не е за експорт;
4. Правителството е длъжно да се занимава с велики мисии, одобрени или избрани от народа;
5. Тотално отхвърляне на Запад, създаващо вакуум на идеи и култури, който трябва да бъде запълнен с нови идеи или елементи култура;
6. Уважение и продвижение на силите на Русия и русите по сравнение със слабото, крехко, безгендерно население на ЕС;
7. Създаване на култ на мъжество, женственост и героя, което дава нов образ на тези, които сме и какви можем да станем, и мотив, защо го правим.